- През 1920 г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
- През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922).)
- На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и помаци – Западна Тракия и Егейска Македония.
- В резултат на националноосвободително движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република – първа в Близкия и Средния Изток, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция.
- 1923 – 1938 г. Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренни промени в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това мюсюлманите са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
- Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет през Втората световна война.
- Член на ООН от 1945 г.
- 1946 – 1950 г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
- През 1948 г. страната получава икономическа помощ по плана Маршал.
- През 1952 г. Турция става член на НАТО.
- През септември 1980 г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал Кенан Еврен, продължава икономическите реформи.
- През 2013 г. избухват антиправителствени протести, а в края на годината и корупционен скандал.
- Между 15 и 16 юли 2016, в Турция се извършва опит за военен преврат, който е неуспешен. След тези екстремни събития е проведен референдум, според резултатите от който Турция става президентска република, а длъжността на министър-председателя е премахната.